|
…..дойдох на себе си в болницата.От удара ме боляха даже и клепачите, толкова трудно ги вдигнах.
Първото нещо което видях, беше майка ми гледаше ме с очи в който едновременно се четеше болка и радост,започна да плаче но не разбрах ,кое от чувствата е натделяло.
Погледнах надолу към краката си, бяха там, а това ме успокои значително.
Майка ми започна да ми задава въпроси,един през друг,”ама защо бе маме,ма какво стана”,а аз и се хилех едва едва, като дрогиран тийнейджър, „майко ще мога ли да ходя”,тя ми каза”разбира се”,и започна да ми обяснява, къде каква фрактура имам.
Каза ми че „тя „ е тук ,отвън в коридора и не е мръднала никъде откакто са ме докарали.
Попитах я, тя ли и се е обадила и разбрах че не е тя, а братовчед ми,който междувременно беше отишъл да докара баща ми от вилата.
Тя влезе,плахо пристъпи към мен,очите и бяха пълни със сълзи,горната и устна леко потрепваше,опитваше се да пази самообладание,но си личеше че чувствата и напират да изригнат.Надвеси се над мен и ме целуна нежно по челото,а мен пак ме изби на смях,или може би се радвах че пак съм до нея макар и потрошен целия,но най вероятно е било от болкоуспокояващите с който сигурно са ме натъпкали.
-Не сме се виждали от месеци чушле!
-Е, ето сега се видяхме!
-Да не би да си разбрал?
-Какво да съм разбрал?
-Ами че ще се омъжвам!
-Хе,не съм,а ти да не би да си помисли че това съм го направил нарочно?
-Ами…
-Благодаря ти че дойде,искам да разсея чувството ти за вина,не съм се опитал да се самоубивам и ти самата знаеш колко обичам живота,нали?
-Да знам,но………
-Спри,моля те, пак започваме да спорим,дори и сега!
-Чушле аз…………..
-Чакай,не говори знам всичко ,не съм виновен че още те обичам,не ми казвай че ще срещна друга която ще е по добра от теб,всеки рано или късно среща някого!
Но аз съм по голяма от теб с осем години, имам други разбирания за живота и…….
-Тръгвай,отивай при твоя селски мъдрец и бъди щастлива с него!
-Но аз……….
-Тръгвай,моля те!Отивай да се омъжваш!
Тя бавно тръгна към вратата,когато стигна до нея ,се обърна и ме погледна и в този поглед аз видях това което исках-нищо.
Buon voyage,малка кибритопродавачке!
После влезе майка ми, вече не плачеше.
|
Самота-продължението
