си минава. за нас - ту много бързо, ту много бавно. а всъщност - равномерно. често ме връхлитат мисли за това какво е било, какво е и какво ще бъде. и тези мисли по-често са с отсянка на страх, яд, съжаление. че нещо не съм направила както трябва, че нещо съм пропуснала, че е трябвало да завия надясно вместо наляво. неприятно е това да са мислите ти в два посреднощ - нито време за четене, нито за гледане на филм, нито за писане на болезнено-искрени теми в блога.
понякога усещането ме връхлита, когато видя майка с деца на улицата или двойка тинейджъри да се целува насред улицата, когато прочета как някой си е постигнал еди какво си.
празни мисли на един празен човек.

http://desisportrait.blogspot.com