|
|
| Тема |
 А сега накъде... |
|
| Автор |
DaCat (дзвер) |
|
| Публикувано | 21.05.09 22:04 |
|
|
|
Мда, детето е при баща си /защото там е компанията и любимата/. А през август заминава. И някак се чувствам разцентрована, защото той е бил фокусът ми. Не, че не съм си позволявала живот за себе си, имала съм една-две връзки, които до нищо съществено не доведоха. Защото гледах как детето на една приятелка не можеше да разбере кой "чичо" кой е, за какъв период от време е"чичо", сащисано беше, горкото. Тогава реших, че каквото и с когото правя, няма да замесвам детето си в него.
Не ми е писано да имам човек до себе си, това го знам от много време насам. Онези кротки подбутвания на съдбата /Киро, това не си го прочел/ ме убедиха, че целта и смисъла в живота ми е друг, не какъвто аз искам да бъде. Едно е да искаш.... и т.н.
Това е един доста объркан пост, но така се и чувствам - объркана, малко без почва под краката си.
Ще се чуваме по телефона, ще си пишем по скайп, но няма да го заваря на компа вкъщи /за който водим пунически войни/. Няма да го гушна през врата, докато води особено важните си битки в Уърд ъф Уоркрафт, няма да има кой да ме пита "Как ти мина денят бе, дзвер".
Да, приключвам някакъв период от живота си. И не искам да се меся в неговия период, мъж е, трябва да свиква да се справя сам.
Но ми е тъжно, много, много тъжно...
Как се справяте с минаването от период в период в живота си, мили мои?
Всякаква помощ он тхе абове вилл бе хигхлъ аппрециатед ;))
All of this has happened before and will happen again.
| |
| |
| 
|
|
