|
Темата ми е провокирана от тази на Сара.
Последно време взех да казвам на хората нещата, такива каквито ги мисля.
Обикновено съм тази, която оказва подкрепа, мълчи, подава носни кърпички, а като кажа нещо, то е успокоително, мило и звучи о типа "не се притеснявай, ще дойдат по-добри дни и светът ще бъде хубав".
Дали поради много повечето работа, която имам, недоспиване, стрес и каквото друго се добавя, взех да ставам сериозна, немила, недобра, неласкава. Не съм станала лоша, груба или нещо от сорта, а си спестявам усилието да казвам хубаво неща, това което правим понякога от куртоазия.
И какво стана-хората взеха да ми се обиждат. Не мисля, че съм, повтарям-груба, просто си заявявам категорично мнението без да мисля, че човекът очаква да бъде окуражен и вместо в ролята на вечно разбираща, влязох в амплоа-"аз така мисля, сега ти ме разбери".
Не знам дали се чуствам по-добре, по-скоро не. Може би трябва пак да млъкна.
Сара, мила, в момента мисля, че по-добре да премълчиш, отколкото да го кажеш. Така човек остава с илюзията, а илюзиите са хубаво нещо, когато си даваме сметка, че са илюзии, но въпреки всичко .....си ги търсим.
|
Взех да казвам
