|
Skype Me
разказ
от: Михайлов
Разделих се с приятелката ми преди две години.Първата година ближех рани,надявах се, че може да стане някакво чудо,например човека когото предпочете пред мен да я нарани и тя да почука на вратата ми. Да каже скъпи мой, виновна съм,нека започнем от начало, но не стана. Просто жените не се извиняват, а мъжете не прощават, докато обратното е нещо нормално. Както и да е . По едно време ми стана тъпо да ми съчувстват разни приятели и приятелки, ( за приятелките не толкова, защото чуках една от тях докато ми съчувстваше) и се заех да се регистрирам по разни сайтове за запознанства, направих си скайп и зачаках.
Няма по тъжни и самотни хора от така наречените от мен ловци на щастие, които се регистрират в тези сайтове за запознанства, но пък човек може да се позабавлява добре .
Системата е да можеш да водиш що годе нормален разговор в началото,после си разменяте имейлите,скайпа и започва една псевдо романтика, разменяне на снимки, поздрави с песнички, сладки стихчета и хоп идва и първата среща очи в очи.
Е това вече е върха на жалката история - сядате някъде и двамата виждате, че на живо сте по грозни, по дебели, по тъжни, с бръчки, смачкани от живота малки човечета.
Жените обикновено ви пращат снимки от преди 3-4 години. Нямах представа какво са 3-4 години за една жена, това е направо пълна промяна в лошия смисъл, много са състарени , ама много.Но по страшното, е че ако ви харесат са готови на всичко без дори да ви познават достатъчно добре. Имах случай с една жена на която и личеше че е много самотна, определихме си среща на една бензиностанция , когато се видяхме тя ми каза че е по добре да отидем у тях, защото има изненада за мен. Не беше зле. Беше малко поувехнала, но имаше страхотна фигура и много хубава коса, а аз обожавам жени с дълга коса, но стига съм търсил оправдания че приех предложението и.
Отидохме в тях ,в малката кухничка на панелката, тя беше подредила маса като за романтична вечеря. Ако искате ми вярвайте заплаках, е не съм се разридал, просто ми се насълзиха очите, но не разбрах от какво, стана ми тъжно гледайки тази гротеска.
Седнахме и вечеряхме, тя се беше справила добре с готвенето. Попитах я на колко човека е правила този „кастинг”, а тя ми отговори че съм първият който се е престрашила да покани в къщи. Това разбира се беше лъжа, съдейки по отработените и действия.
Вечерта вървеше добре, след втората” водка с утеха” тя ми призна, че е канила и други хора,но не повече от двма трима за една година и с всичките е имала краткотрайни авантюри. Хм, оказа се не толкова самотна,но все пак тъгата в мен още не можеше да отстъпи място на други чувства. Танцувахме блус в кухничката, на някаква сръбска”балада” ,защото тя много я харесвала, танцувайки започнахме да се целуваме.
Танцувах блус на сръбска балада в панелна кухничка,ебати и падението.
Секса беше добър за нея, чуках я грубо, след това нежно, след това пак грубо поне 1 час преди тъжно да свърша, а тя през това време ме подмокри три пъти. Явно комбинацията от прекаленото много въпроси, които си задавах и пиенето ме направиха полов атлет, каква ирония. Имах чувството, че мога да направя с нея каквото си поискам, тя беше моя изцяло, беше се предала.Искаше мъжка ласка и плащаше за нея с тялото си.
Когато се събудих първото нещо което видях беше огряното и от слънцето лице, спеше доволно, усмихнато и въпреки малките бръчици изглеждаше някак красиво.
Никога повече не я видях, чухме се два три пъти по телефона.Аз продължих да ходя по срещи и се запознах с още по странни жени. Установих че започва да ми харесва този начин на живот без обвързване. В момента се виждам с две жени - едната на 23, другата на 33, всяка ми дава по нещо хубаво. Едната учи за изпити, разправя ми за проблемите в университета, ходи по купони, чука се с връстниците си и след това идва при мен за уикенда. Незнам дали съм маниак, но ми харесва да ми разказва всичките си щуротии.
Другата работи в държавно учреждение, там ситуацията е друга -колеги, колежки, тая е любовница на тоя , той пък и изневерява с бившата си жена - много е забавно. С нея се виждам през седмицата, слушам и историите и си мисля колко ли мога да поема без да им отдавам особено внимание, явно много.
Понякога си задавам въпроса, до кога ще продължавам така? Някой напира за нова дискусия в скайпа, е до скоро……..
|
Разказ
