|
Павката е пич. Такъв пич дето ти спира дъха като го видиш облегнат на касата на вратата и те полазват горещи вълни когато пристъпи към теб с плавната си походка на тигър преди скок.
Павката е с неизменните тъмни очила на носа, защото има светли очи. Толкова са светли, че ако стои на ярка светлина цвета на ирисите му се слива с бялото на окото и от очите му остават само черните зеници. Стряскащо е понякога, но и яко магнетично.
Павката е с къса коса. Оставил е кичурите най-отгоре по дълги и те постоянно му падат в очите. Така му падат, че винаги ти се иска да протегнеш ръка и да му ги прибереш назад. Мога да си представя колко момичета са падали в клопката и са го правили инстинктивно.
Павката е трошач на женски сърца.
Веднъж му казах, че неговата чаровна усмивка може да хвърли в краката му не едно девойче, но за мен остава само едно тинейджърче, което знае как да използва визията си за да получи всичко, което иска. Оттогава той ме възприема като майка.
Аз го възприемам като хлапе, гледайки как се радва на новия си GSM с touch screen, новата кола, новото гадже…
Павката постоянно е влюбен. Всяка сутрин влиза в кафето с тъмните си очила, доволна усмивка и възклицанието „какво гадже забих снощиии”. Влюбването му трае кратко – само до тогава докато мадамата стане настъпателна с любовни sms-и и постоянни телефонни обаждания. Тогава тя бива демонстративно залята със студена вода с изречението „Умрем да ебнем”.
Павката ми говори на фамилия. По този начин ме иронизира, защото когато вдигам служебния си телефон винаги казвам фамилията си. Освен това винаги се опитва да ме прегърне – просто ме дразни, защото знае, че тези номера не минават през мен.
Няколко пъти се опитва да ме целуне когато ме поздравява сутрин, но аз винаги рязко го отрязвам с:
- Да не си ме докоснал. Въобще не знам къде е била устата ти снощи.
Веднъж в ирландския бар след няколко пури и неизвестен брой уискита изломоти, че се нуждае от вечери, в които да свали гарда и да не се притеснява как ще изглежда в очите на жените. Аз, като вряла и кипяла, си отворих устата за да почна лекцията „човек трябва да бъде себе си и майната им на останалите”, обаче си замълчах и само го прегърнах. В ухото ми прошепна, че съм единствената жена в офиса, която не се е опитвала да го свали.
На кафето следващата сутрин ни в клин, ни в ръкав ме хвана за ръка, свали тъмните си очила, запретна с тях немирните си кичури и каза:
- Снощи не бях чак толкова пиян за да не помня.
На устата ми почти излезе поредната закачка, но се взрях в очите му и отново премълчах.
- Няма проблем, Слънце – изплъзна се от устата ми.
Оттогава Павката неусетно взе да ми се доверява. Ако не се засечем на кафето, винаги минава през офиса да ме огрее с усмивката си и да ме закачи за нещо. Установих, че никак не му е лесно с имиджа му на неотразим мъж. Разбрах, че и той като мен, гледа да обърне всичко на шега за да не показва кога и колко го боли.
В ирландсия бар се запиваме с отбрани колеги поне два пъти в месеца. Винаги гледаме кога има музика на живо и куфеем без свян. С Павката не ме е срам да танцувам мръсни танци, защото знам, че няма да го изтълкува погрешно. С него мога свободно да говоря за секс и да разискваме кое как се възприема от единия или другия пол.
Тази сутрин Павката не дойде на кафето. Скъсана кормилна щанга, дърво и никакъв шанс. През сълзи сякаш виждам палавите му очи, слънчевата му усмивка, чувам шеговития му глас „утре ще ме копате, а?”
Редактирано от Smile на 20.03.09 11:12.
|
Павката
