|
|
| Тема |
 Сполай ти! |
|
| Автор |
Capa_ () |
|
| Публикувано | 06.03.09 09:23 |
|
|
|
Свършваше се краят на есента. Зад начумерените хоризонти изскачаха сиви мъгли, лежаха цели дни по върховете и гледаха с тежки мисли полето. По оголелите вейки на дърветата трепереха умиращи последните листа и падаха със суха въздишка. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана, по разградените сиромашки дворища, шибаше по кепенците и по вратите, тичаше като зъл дух по покривите, викаше обезумял по комините и се заканваше немилостиво на сиромашта.
Елин Пелин го е описал така, от една любима повест. Защо си играя на копи-пейст? Ами леко ми е на сърцето и душата, а когато се чувствам така, обичам да компенсирам с нещо наистина разтърсващо. Сякаш пробивам хармонията в себе си с болката на другите. А и селото заема мислите ми, независимо дали е от миналото или настоящето.
В контекста на "Гераците" се питам, дали предразсъдъците, суеверията и човешката злоба могат да убият душата? И срещате ли такива хора, които бродят като призраци, без цел, празни, сякаш някой ги е прекършил безвъзвратно?
Навън е слънчево, топличко и май нищо не може да ме свали на земята.
А вас?
| |
| |
| 
|
|
