|
|
| Тема |
 Мое бяло |
|
| Автор |
Capa_ () |
|
| Публикувано | 20.02.09 09:06 |
|
|
|
Обичам те! Толкова безразсъдно и диво, че страхът ми се е запилял някъде -на юг, обиден от безразличието ми. Колко неща биха могли да бъдат оконтурени с теб...
Бяло, едва забележимо, чисто и невинно, като бебешко дупе. Скриваш мръсните ми мисли, греха, неосъществените ми мечти, излъганите ми надежди. Понякога не те виждам, но знам, убедена съм, усещам, че си тук. В гласа на любовта, в знаците на романтиката, в изпълнената празнота.
Хубаво ми е, без да подозирам понякога, че ти, Бяло, си в дъното на всичко. Как да те разкрия ? Как да те помириша? Ноздрите ми се пълнят с усещането за красиво.
Обичам те и не мога да те намразя. Няма как да стане, защото потъвам в теб, както потъвам в очите на човек, който дори не съм виждала, но съм убивана неведнъж от лавината на душата му..
Завий ме, мое Бяло! Покрий евината ми голота! Не ме показвай! Моля те!
Искам да целуна белите ти, студени устни... Позволи ми...
| |
| |
| 
|
|
