|
|
| Тема |
 Погледнато отстрани |
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
|
| Публикувано | 11.02.09 11:55 |
|
|
|
това е цитат от есе, който копирам:
Винаги идва един момент, в който ти писва.
Очите ти се отварят и поглеждаш на собствения си живот отстрани. Дори не можеш да повярваш в какъв батак се е превърнал. Всевъзможни ограничаващи фактори, условия, хора, мисли и идеи те притискат до стената. Хранят се с теб. Смучат ти кръвчицата. Отнемат от жизненото ти пространство. А дори не са твои…
Най-тъпото е, че ти лично си виновен за всичко това.
Състоянието, в което се намираш днес, е резултат от хаотичните ти мисли и действия вчера. Изведнъж осъзнаваш, че си пропилял значително количество време в лутане без посока.
край на цитата.
Ако се погледнете отстрани безпристрастно, какво виждате?
ето и линка, от който копирах:
Думи, думи и нищо повече
| |
| |
| 
|
|
