|
|
| Тема |
 без заглавие |
|
| Автор |
Cтpaнницa (ококорена) |
|
| Публикувано | 04.02.09 21:26 |
|
|
|
Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.
Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....
Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.
Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.
Уморих се...
Така се чувствам понякога... Бездомна, безнадеждна и унила... (не че Дебелянов има нещо общо, но има някаква магия в точно това съчетание от думи). Макар че днес, докато слушах делничните неприятности на две мои приятелки, си казах, че всъщност съм щастливка. Живея уютно и защитено, рядко отговарям на абсурдни въпроси (освен ако не съм на работа, разбира се) и се радвам на всеки топъл полъх на вятъра през зимата
Денят ми беше унил, но пък времето бе истинска пролетна приказка. Купих си два диска на Ю Ту и едни момчета ми подсвирнаха на улицата. Не ми се беше случвало от много време
http://desisportrait.blogspot.com
| |
| |
| 
|
|
