|
Повече от година, отначало епизодично, а от есенес ежедневно, сутрин, в сумрака и тъмното, пред офиса или в околностите, винаги стои един дядо. Стои или се разхожда безцелно в самата окрайнина на парка или в началото на уличките, завършващи, опряни в него:-)
Облечен е неизменно в някакув дълег захабен, цвят хаки, шлифер от промазан плат. Когато вали, има качулка, когато не, е гологлав.
Винаги поздравява, а напоследък го хващам, че към 7 и половина нарочно се навърта около паркинга и офиса, за да ме поздрави- по това време и още почти час след това няма кой знае колко народ тук...
Чудех се, от кое ли село са го измъкнали децата му, за д а не го оставят сам там, в къщата, в която е живял цял живот и се е занимавал със занимавките си. Вероятно е самотен тук, в града, далеч от всичко, до което се е докосвал и е виждал 80 и кусур години. Вероятно става още по-рано, и броди, броди из тъмното, без цел и посока, просто за да мине времето и да изчака хората, които да поздрави, лелките и бабите с префърцунените кученца в окрайнините на парка, светлината на деня. Дали ще доживее следващата пролет? Какви ли са радостите и смисълът на тоя човек, мислите, които се въртят в главата му?
Усмихвам се. А за да не е тъжна темата, я си представете,ч е това е някакъв Трансцедентен Дядо, нямащ нищо общо с нашата реалност, свърнал тук от незнайните пространствено-вселенско-времевИ пътища, за да попие момента. И да поздрави.
|
Вечният Дядо
(homo pro se)
