|
Вчера, пътувайки за София в автобуса, имах времете да изчета две списания от кора до кора, след това още веднъж да ги прелистя, накрая погледнах и кой е снимал снимките за тях.
Тази сутрин, ни в клин, ни в ръкав, в главата са ми се утаили няколко мисли. Явно, мозъкът ми отсял информацията и сега ми я поднася с червени знаменца, като много важните мейли.:))
В списание Гео пишеше за една жена, единствената Лама, която тръгнала през планини и сокаци в Тибет, за да стигне до там, където е решила, говорим за началото на миналия век, лелята е французойка, доживяла е до 100 години, на пътешествието е заминала, когато е била на 54. Изплувалата мисъл днес-ей това майка ми, ако го прочете, може да и се отрази добре. Мине, не мине и се присещам за статията и най-вече годините-54. Докато го четях обаче акцентът за мен беше на съвсем друго нещо-че аз нямам такава страст, която така да ме води на някъде.
Втората мисъл-Мария Петрова на страница на списание, хубава жена, безспорно, една къдрава коса, като глухарче е. Точно следващата статия-че къдриците са демоде и се предпочитат и препоръчват правите коси. Мисълта от тази сутрин-ми не върви двете статии да са в едно и също списание, мен не ми се връзва.
Тържеството на сина ми в детската градина. Един татко, който гръмко се ядоса на учителките, че щерката не е изрисувана в муцунката, както им били казал. Седмица по-късно си мисля-абе, пич, виж какво ти е хубаво детето, какво се втеляваш.
И така, имате ли такива утаечни мисли, които може да нямат нищо общо с първоначалното прочетено, видяно, чуто.
Думи, думи и нищо повече
|
Пост фактум мисли
