В началото - не, но после става ясно, че явно не е искало да те удря детето... Подобно на това с един съученик се натресохме челно в началните класове, та свитки ни излязоха, ама нито сме се били, нито сме ревали след това...
Пред други хора рядко плача, няма нужда да ме виждат слаба... Е, има и изключения. Понякога успявах да разрева някой; понякога и аз се разревавах в такива случаи - ако се е оказало по-лесно да разплача, отколкото да бъда разбрана (това беше вкъщи в пубертета - щото лесен такъв няма)... Сега май по-лесно се ядосвам, отколкото огорчавам - а в гнева има и елемент на градивна агресия, който определено помага. Но пък понякога плача от радост... :)))
Един тематичен поздрав:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите