|
От време на време ходя на фитнес. Не толкова редовно колкото преди и не защото не бих могла да намеря време, а от мързел.
Още се крепя на старите лаври-18 годишно (сумарно) здраво спортуване и танцуване, но не се заблуждавам-ясно ми е, че за да се поддържа фигура (вече и на тази възраст)трябват усилия. Тук не опира въпроса дали съм слаба, защото слаби и некрасиви тела-много.
След този дескционен увод, пристъпвам към същината. На фитнеса снощи (на който отидох проформа, защото ме доядя на мене си, че намирам време за всичко, но не и това, за къф зор ми е тази карта)-имаше много жени. Повече от мъжете. Мъжете бяха основно момчета накъде към 22, 23, един двама по-възрастни. Жените бяхме между 30 и 60. Горната граница наистина беше тази. Две от тях бяха във възрастта на майка ми. Бяха си взели лични инструктори, съсредоточено изпълняваха упражененията, приличаха на хора, които не са спортували поне от десетилетия, но сега са го решили и ще идват два пъти седмично да вдигат гири, махат с крака и карат колело. Имаха вид на хора, които ще го правят заради себе си, защото го искат и защото са го решили. Най-накрая.
Замислих се за себе си-дали след време аз ще съм една увиснала лелка-тук не искам никого да обидя, но в един момент всичките оправдания за нямане на време и т.н. са точно оправдания, дали аз на 50, 60 ще имам мерака, желанието да правя нещо за себе си или ще се самоизвинявам-"годинки са това, не сме вече млади".
Тук не говоря само за фичизческите упражнения, а за интелектуалното самоусъвършенстване също.
Нещо, от което ме е страх е затъпяването и липсата на развитие, защото и това е блато-потъва се там, после се драпа по-малко, накрая вече и не драпаме.
Споделете, какво правите за себе си в аспект самоусъвършенстване, както и всичко, което ви хрумне в тази връзка.
Думи, думи и нищо повече
|
Желанието за самоусъвършенстване
