|
|
|
|
|
Всъщност, той, залезът, е ясен.
Аз се опитвам да разбера есента, трудна манджа, при това с щипка обреченост в нея, поради осъзнаването, че това няма как да стане докрай. Скапаната есен не е само намаляващо от ден на ден слънчево греене, нито пищни моми с големи цици, които берат грозде, дюли или рози(нека са шипки, няма проблем), с кошници подръка и, евентуално, отпечатани на двулевки.
Не са и надебеляващите от ден на ден сутрешни мъгли, нито дори вече готовото вино. Последното само преминава с неохота по магистралата на Есента, за да стигне до сърцето на зимата и да се излее на свинските и пържоли, сардонично кикотейки се и смесвайки душата на лятото, което всъщност се явява тази богоугодна течност...Ей сега ми хрумна: това е една лятна еякулация върху вагината-чиния и зимната тлъста яйцеклетка-мезе, за всеоплождащата сила на лятото, от която ще зачене следващата руса лятна принцеса, бре, мама му стара, зема да обърна резбата!!
С една дума, есента е чекия, истината е в лятото и нужното му отрицание- зимата, нужно единствено като фон за следващото лято и фон, превръщащ се в картина на чакаща сардоничност, обагрена с ароматните летни сокове. Есента е само път, магистрала в ремонт. След тунела е зимата, но зимата е само не-лято, само лятото е истинско!!
састале се пиjанице
на врх брда Mаjевице
састале се и говоре
коjе буре да отворе
| |
| |
| 
|
|
искам залеза да разбера
