С първото ти изречение не мога да се съглася; не мога и да си представя по-загубен секс, вечеря или каквото там традиционно се прави, с форматиран диск или табула раса, да не кажа куха лейка. Всичко прочетено, видяно и докоснато се трупа в един общ информационен фонд и наистина зависи от конкретната личност как ще ползва инфото.
За важните книги: по отношение на четенето съм същинско прасе, ям всичко.
Първата книга от поредицата corner stones произведения, беше "Алиса" (двете части), тъй като качи фантазията ми и въобще световъзприятието ми, едно ниво над стандартните детски приключенски истории, които, да си призная, и до ден днешен с огромно удоволствие препрочитам. Днес, когато си разговарям с приятели по въпроса за книгите, откривам две категории хора - такива, които харесват "Алиса" и такива, които не я разбират, или са я чели в ранни детски години и биха я препрочели и сега. Без да си правя генерални изводи за двете категории хора считам, че първите имат по-абстрактно мислене, един вид са склонни към фантазиране на ниво символи, но все пак всичко е въпрос на вкус.
В гимназията беше модерно да се чете странна литература, своего рода декадентски някакви си работи, да кажем Бодлер, Лотреамон, Достоевски и всякакви от сорта. От това време много ярко си спомням "Песните на Малдорор" от Изидор Дюкас (Лотреамон); причините са същите, поради които харесвам "Алиса". Просто сюрреализъм на макс.
В десети клас за първи път ми се случи да изпитам чисто сенсуалистко удоволствие от книга, която, колкото и невероятно да звучи, беше "Вечната Амбър". Моля, без смях в залата. Самата книга като съдържание може спокойно да се причисли към тогавашния чиклит, по-вълнуващото в момента беше изданието й. Книгата беше подарена на семейството ми от една възрастна дама, рускиня, вдовица на белогвардеец. Тя имаше доста богата колекция от книги, както и противна бяла котка. Когато усети, че ще мре, реши да си раздаде книгите и разни други ценни вещи на съседи. И така, "Вечната Амбър" попадна вкъщи, заедно с няколко други порядъчно запазени и интересни екземпляра. Изданието е старо, не се сещам коя година, някои от буквите вече не съществуват в съвременния български език, знаете за какво говоря. Хартията беше плътна, жълта, миришеше на история. Сега ако ме питате какво си спомням от "Вечната Амбър", едва ли ще мога да посоча друго, освен усещането от докосването на книгата, формата й, мириса й.
В университета нямаше чак толкова време за художествена литература, сега също.
В момента чета някаква фантастика, която мога да причисля към жанра punk sci-fi, не е зле.

Your future dream is a shopping scheme.