Нова работа, ново място, нови хора, нова стая.
Един проблем-колежката.
Като човек, който е работил две години основно с мъже, съм прегърнала уюта на тяхната неприказливост, възможността да работиш тихо, като се абстрахираш от шума на принтера, плота, хората влизащи и излизащи в стаята, индиректния шумен фон, който не изисква моето участие.
Да, но сега е друго.
Докато аз боря като удавник с камарата документи по бюрото ми и имам визията на второкласник, който определено знае колко е 6x8, но в момента е забравил, тя чака да вдигна глава, за да ме заразпитва на колко съм години, колко деца имам, женена ли съм, къде живея, коя зодия съм...аууу. Аз такава информация давам за себе си в рамките на два три месеца, не и на първия ден.
Сигурно съм се бъгнала сред толкова мълчаливи инженери, но си ми липсват, даже сега, когато когато колежката ми разказва за екскурзията, на която е ходила, а аз нито мога да я слушам със скръстени ръце, нито да работя съсредоточено.
Май съм и невъзпитана, в крайна сметка.
Какви са колегите около вас, разкажете.
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм...
|