|
|
| Тема |
 Re: Бившите [re: Cтpaнницa] |
|
| Автор |
Noaa (пепе-ляшка) |
|
| Публикувано | 16.08.08 00:05 |
|
|
|
и аз скоро мислих за това- на всекиго съм дала нещо, от веки съм научила нещо, за някои неща съжалявам, но го правя сега- от сегашната ми гледна точка, но тогава съм смятала, че е правилно....грешала съм не малко и сигурна съм че и занапред ще го правя, явно в това няма да се променя ....но някой пък може точно такава да си ме хареса
Ужас! сега като се замисля, незнам някой от бившите ми да се е оженил или да има деца, всички доедин ми се обаждат за рожденият ден- пожеклават ми всичко най-хубаво.....обикновените любезни разговори но като тегля чертата само с 1 може би 2-ма наистина останахме приятели и макар да се чуваме рядко знам, че мога да споделя много. Понякога си мисля дали не е по-добре да не са ме срещали
Всички съм обичала и към всички продължавам да имам добри чувства, радвам се като ги видя, но сме по-скоро като добри познати....с всеки от тях мога да седна и да пия кафе (повечето не пиеха кафе де, но така е приказката) Има само един към който съм много внимателна и стъпвам като в поле пълно с минино от него съм научила....най-горчивите отговори
В действителност "Да" интересува ме какво става с "бившите" понякога се срешам с общи познати и питам за някой от тях....за единият разбрах наскоро че е мн. зле и скоро може би няма да е тук....беше наистина добър човек...от тези с които съм си мислила, че ще оставея, но не знам защо наистина не се получитърсих го но майка ми ми каза "Не искам да го разстройвам....не го търси вече" Замислих се имаме ли право да взимаме такива решения вместо друг? Кой определя с кого да се чуем? Кого да видим?
Все пак се надявам да се оправиДа намери сили и да се пребори.
След края бившите не са прочетена книга, те продължават да пишат живота си, а аз оставам в някоя глава или абзац някъде в миналото им....аз не мога да ги премахна от моето минало и не бих искала някой от бъдещите ми да го изисква от мен. Миналото е в мен, в моето съзнание- единственото което ми принадлежи, хубаво или лошо- мое си е. Ако някой иска да бъде моя най-щастлив ден да го направи в настоящето или да опита в бъдещето, но нищо няма да постигне като ми рови в миналото.
| |
| |
| 
|
|
