Много неща и хора минават през живота ни, но малка част от тях оставят нещо у нас, повлияват ни, променят ни. Често и ние променяме тях.
Преди време в продължение на един час срещнах трима мъже, с които бях имала връзка - първият, когото не бях виждала от години, онзи, с когото можех и да остарея, и с когото в момента сме добри приятели, и последният, с когото поддържаме също добри отношения. Срещнах ги просто така - на улицата. И се замислих. За много неща. За някои мъже... За това дали ме интересува какво им се случва, как живеят сега; за това с какво са ме запомнили и дали изобщо съм оставила следа в живота им; за това бих ли се чувствала добре, ако изляза с някой от тях сега...
И разбира се,за един от онези, които не срещнах. А бих искала. защото ми се струва, че нещо помежду ни остана нерешено, неизяснено, недовършено. Обаче едва ли бихме имали връзка сега, дори и да се видим някой ден.
Преди си мислех, че каквато и да е била връзката, както и да е свършила, ще ми е интересно да знам какво правят и как се чувстват, какво са постигнали и какво не са, дали са щастливи - защото са били част от мен и това не може да се промени, защото в някакъв момент съм държала много на всеки един от тях. Впоследствие се оказа, че май въобще не ме вълнува кой какъв е и защо такъв е в настоящия момент - има хора, с които след като се разделиш, просто няма какво да си кажеш.
Не знам - вие какво ще кажете - знаете ли къде и какво правят бившите (не особено благозвучна дума, ама ...) ви?
http://desisportrait.blogspot.com
|