|
Гледам късните новини, (докато чета тук паралелно), взривовете от днес в София, уплашени хора, писъци, плач, кадрите са заснети рано сутринта сигурно, и се замислих-колко сме уязвими всъщност и колко много неизвестността плаши.
Мен лично ме е страх от прекалено много неща-насекомите ясно, тук си е почти фобия, от насилието, от катастрофа-това е една перманентна мисъл в главата ми, не мога да я извадя от там последните години, също така да не се случи нещо на хората, които обичам, от самотата, от проява на некомпетентност, от липсата на любов или илюзии, от рутината...
Установявам, че повечето от тези страхове не мога да преборя, не мога да се похваля с успех в нито една сфера, само ги потушавам в себе си.
Какво ви плаши?
Думи, думи и нищо повече
|
Страхът
