|
След едни тежък ден и като цяло поредица от такива дни, седя пред компа уморена, приспиваща се от едва чуващото се радио и усещам, че за нищо не мисля, главата ми се изпразва и ми е хубаво. Като изключим онези, дребните, несериозните мислички, откъслечни такива, които се реят-докосват се до това и онова, но до нищо прекалено дълбоко. Ако бяха пеперуди, но не от онези досадните, които летят след мен, щяха да са направили картина с точки, като пчеличката Мая, в началото на филмчето, когато подскачаше.
Та мисля за работа, но отгоре-отгоре, за мириса на море, не за вълни или тен, а за усещането да съм там, което няма да е скоро, за новата ми дълга пола, която ми придавала "романтичен вид")) за това, че май ме боли гърло, дали от сладоледа или студената бира....и за още поне 5-6 неща, щрихирани, несериозни, но част от палитрата.
Когато сте във фаза "празни мисли на празен човек"(моля, не се засягайте), къде бягат мислите ви-казват-тогава човек е най-истински.
Думи, думи и нищо повече
|
Реят се и си се реят
