Всичко това многоплстовото е истинското ми "аз". Понякога изненадвам себе си, но като цяло се познавам и мога да преценя кога съм била себе си, и кога съм направила нещо в името на компромиса, заради приятел и т.н.

Но не е в това въпроса-имах предвид, че ако моето многопластово "аз" (Аз-ът е условен) много иска да може да казва "не" на хората, а не непрекъснато да се съгласява с всяко чуждо мнение, но не се чуствам достатъчно уверена в себе си, притеснявам се от мнението на околните, не искам да обидя-аз няма да мога да кажа "не" реалността, даже когато е в мой ущърб ще услужа, ще хукна да спасявам някой и всичко от сорта. Това съм "аз"-иска ми, но не ми стиска да кажа "не".

Докато във виртуалния свят аз ще кажа смело-"не, не мога да направя това за теб", ще се врътна и ще напусна...играта. Без да ми пука.
Нямах предвид, че човек става актьор за 5 години, а че наистина си вярва или се променя, той не симулира. Аз проядох магданоз, защото ме убедиха, че е много полезен за очите. Сега даже си мисля, че май ми харесва.

Във виртуалния свят може да бъдеш това, което си, или това, което искаш да бъдеш, това, което не ти стиска или това, което не искаш да бъдеш, но те изкушава да видиш как ще се приеме този начин на поведение, който не би пробвал на живо.
Мисля, че в реалността може човек да бъде себе си, но е хубаво, че има и норми на поведение, закони и т.н.
Много крадци, убийци, изнасилвачи са "себе си" също. За съжаление.

Тук аз изместих темата-не винаги е лесно човек да бъде себе си, защото е "порастнал" и не мисля, че доста хора биха искали точно мен да ме видят да скачам от крак на крак на път за вкъщи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите