Най-красивата картина видях когато пътувах за работа. Тогава работех в едно село. Беше рано сутрин през май. Точно на границата на мъгла - слънцето беше огряло част от горичката и тя изглеждаше като позлатена, а тук таме се разнасяха "призраци" от мъглата.
Дори не мога да го опиша, но ми е в съзнанието.
Друга картина, която няма да забравя беше в Рила. Сутрин - някъде около 6.30 - тръгнали сме от "Мальовица" за "Вада". И нея не мога да опиша - нямам думи, които да я предадат - но помня как се чудех защо продължаваме да вървим! Ами като попадне човек на такава красота трябва да спре, а никой не се сещаше да го направи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите