|
|
| Тема |
 Незапечатаните мигове |
|
| Автор |
Roxy (rascal) |
|
| Публикувано | 20.05.08 00:16 |
|
|
|
или кои са най-хубавите снимки, които... така и не сте направили?
красиви гледки, преминаващи покрай прозореца на рейса или облаците под люка на някой самолет; моментния гняв на морето, краткияблясък на току-що спрелия дъжд по листата на дърветата в показалото се зад обаците слънце; някой изгрев или залез; някоя дъга; някое природно явление; нетрайния цвят на дръвче през пролетта, есенните му багри, снежните му дантели през зимата; жълторозовото небе вечер докато вали сняг; някоя фантастична заря; някой тъжен дъжд; някоя цветна градина каквато друга не сте виждали; някоя странна гледка; красива и вълнуваща случка; някой/я сладур/ана по пътя за работа в замотана ранна сутрин, когото сте харесали и разминали за миг...
ясно е, че често най-хубавите моменти остават незаснети, защото и без това са достатъчно хубави и запомнящи се (или на купона никой не носи фотоапарат), или защото са неочаквани или твърде нетрайни... но все пак опитайте се да се сетите за някои от тях - които все още носите като на избеляваща фотографска хартия в ума и сърцето си.
- аз се сещам за една невероятна с цветовете си гледка от кея на Поморие към натежалото от облаци небе на юг, до самия хоризонт. от наближаващия залез цветът на оловносивите облаците беше убито лилав, а морето под тях - синьозелено, сякаш излъчващо някаква уловена светлина - и тези два цвята се допираха в линията на хоризонта, и такива не бях виждала никога и досега не съм...
- всеки изглед на бурно море - няма два еднакви, няма две еднакви бушуващи вълни, разбиващи се в скалите...
- а пък тия дни на път за вкъщи гледам вехнещите в топлата пролет лилави перуники в един училищен двор до дълбоко набраздения ствол на висока топола, и си мисля, че нежните и и сложни цветове на перуниките контрастират идеално с грубите бразди на дървесната кора, и са като за снимка, и че миналата година бяха също така хубави и по-свежи, но и тогава не ги снимах...
- едно момче в центъра - някакъв хлапак - ритащ топка късно в неделя следобяд точно на релсите на "Витошка" - дали вече я бяха затворили за коли, или беше лято и беше пуста, и в момента близо до него нямаше хора, а той риташе топката нагоре така, сякаш беше сам на цялата улица, а някъде отстрани минаваха пешеходци, докато той риташе, като че беше господар на средата на платното...
- и разни планински гледки на разни места - ама те поне си стоят и пка може да се иде...
| |
| |
| 
|
|
