|
Има една жена, живее в Италия, между Умбрия и Тоскана, казва се Изабела и има интересна професия-тя търси изгубени сортове плодове, тези плодови дръвчета, които са останали единици някъде в двора на стара къща, запустял двор или порутена църква. Тя разглежда Ренесансови картини или илюстрации в книги на стари майстори, ориентира се в сортовете плодове изобразени на тях, издирва такива дръвчета и се грижи за тяхното разножаване.
Открила е такива забравени сортове като ябълки, които ухаят на круши или са най-вкусни печени, круши с лунички, сливи, с големината на праскови, мушмули, които са изчезнали като сорт в Италия, кайсии, които се берат, за най-дълготраен вкус нощем и т.н.
Стори ми се красиво всичко това, колко ли интересни неща сме...потулили някъде из годините, загубили сме и не се и сещаме, че това го е имало някога.
Може би така ще стане с книгите един ден, с някои наши любими групи, с кадифето като плат, с федербала или корделите, които ми кичеха като малка.
Статията за плодовете и тази жена четох в списание GEO, април, 2008.
Обича ме, не ме обича
|
Плодовете в натюрмортите
