Знаеш ли, това ме ошашави!

Чисто естетически погледнато, да, би било красиво. Но дали ще е човешко? Дори и за много, ама много пари.

Никога не съм мислила, че някой ми е длъжен /с това малко измествам темата, знам/. Но точно този тип мислене ме е научил, че не мога и нямам право да се възползвам от човешко същество, било и такова, което се продава само, във вид на прекрасна лампа или поднос за хранене. Не ми е уютно и няма да ми е красиво.

Бях на гости на роднина в Женева, много богата жена, която третираше прислугата си безобразно /може би така трябва да се третира прислугата, не знам/. Във всеки един от тях съм виждала човешкото същество, с проблемите и надеждите му, за нея хората бяха пералня, печка, косачка.

Най-прекрасното нешо е въображението, няма картина,която да не мога да си представя и да не мога да "окача" във стаята си. Няма филм, който не мога да гледам, четейки която и да е книга.

Дано да не съм изкривила или недоразбрала /при мен най-често е така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите