|
Като цяло темата ми е повлияна от книга, която четох наскоро, всъщност не е толкова скоро, но още си мисля за нея, защото за мен цялостната паралелна линия на сюжета беше новост-(сама по себе си книгата е криминале), от тези неща, които на мен никога не са ми хрумвали, че може да ги има. Но когато прочетох за това, нито за миг не се усъмних, че е истина, впечатлих се и повярвах напълно, даже не ми хрумна това възможно ли е, измислица ли е, законно ли е, така ...нормално беше описано всичко.
Влизате в стая-там стои човек-гол-с красиво тяло, изрисувано с разцветки, които пасват на мебелировката, в ръката си държи крушка, той изпълнява ролята на жива лампа.
Масичка-жена, нежна, изваяна, тя се приближава към всеки от гостите, поднасяйки кафе на табла, закрепена на кръста и.
Картина на Рембранд-но жива, защото всички участници са живи хора, иначе застинали в поза, в която стоят с часове-гротескно, красиво, невероятно.
И всички те голи, оцветени в подходящите краски, с великолепни фигури, тихи, безшумни, с наушници на ушите да не достигат до тях разговорите в стаята, защото те са просто-мебел.
Това, може би, ще е хипердраматичното изкуство на бъдещето-голите изрисувани тела, които ще бъдат вашия стол-мускулест гръб на мъж, вашата лична статуя, която ще позира в двора на къщата ви, вашия часовник, със стрелки закрепени на корема.
Красиво/романтично/абсурдно/безумно ли е да видиш някоя картина на "живо", и това да е вашата лична картина, която ще позира във вашата къща.
НО срещу много, много пари.
За да съм коректна, книгата е "Клара и сянката", удостоена с престижната испанска награда „Фернандо Лара” за 2001 г. и с най-реномираното световно отличие в областта на криминалната литература – наградата „Дашел Хамет” за 2002 г.
Авторът е Хосе Карлос Самоса
Обича ме, не ме обича
|
Човекът лампа
