|
|
| Тема |
 Сватбата |
|
| Автор |
Пъpпъл (кадифе) |
|
| Публикувано | 04.05.08 21:34 |
|
|
|
Кога за последно ходихте на сватба?
За мен това беше отдавна и то моята собствена.
Но сега, като страничен наблюдател, осъзнах какъв голям купон било сватбата и едновременно колко тъжно нещо е.
По време на сватба се преплитат какви ли не емоции, поне с мен сега беше така-онова сериозно вълнение, когато застават да подписват в ритуалната зала; въздишката на облекчение? удовлетворение?, когато подписите се сложат; радостното вълнение, когато поздравяваш с последствие; сериозността на църковния ритуал, лекото снизхождение, когато слушаш високопарните речи за брака и брачния живот, защото "совите не са това, което са", това го знае всеки във връзка; трудностите и компромисите са неизбежни; завладяващото безгрижие на купона в рестиранта; класиката с първия танц на младото семейство и т.н.
Оказа се, че сватбата за мен, в ролята на гост, беше много комплексно усещане, може би защото за собствената си сватба човек се готви ли готви, а тя минава толкова бързо. Виж, този път беше различно, искрено се забавлявах, малко тъгувах, много се радвах и умело преплитах крака на "Бяла роза", но бързо хванах ритъма.
Странното е, че мислех да ви пиша весели неща, пък се получи едно сериозно "излияние".
Кои моменти в живота ви са ви карали да стигате от едната до другата крайност в емоциите си и що е то "комплексното" усещане?
Здрасти, банда, върнах се.
Сега ще се опитам да ви изчета.
Обича ме, не ме обича
| |
| |
| 
|
|
