1. Гледката на Сахара далеч от туристите, които като гадни хлебарки пъплят в някои нейни части. Добре, че е голяма, та все още има спокойни кътчета. Сахара не е място, което посещаваш и може би забравяш, Сахара е начин на живот и на мислене. Сахара е религия.
Някои от гръцките острови. Според туристическите гидове имало 3000 острова и 15000 плажа. Чудя се кой ли идиот са пратили да ги преброи. Има прекрасни места, пак далеч от гадните туристи, в които морето и белотата на къщите се сливат по начин, който мога да нарека само неземен.
Лозята в Тоскана, къщите на по няколко стотин години кацнали на малък хълм насред обляни в светлина узрели лозя.
Първият поглед към Виена нощем, ако идваш по магистралата от Мюнхен. Градът се разкрива изведнъж в милиони прекрасни светлинки и се разливат като звезди на ясно нощно небе.

2. Ароматът на нова книга. Тя е като аромата на кожата на любим мъж, мощна, силна, уникална, но която знаеш, че в бъдеще ще бележиш и с твоята собствена докато не се получи една неразривно неделима смес от аромати завинаги твои.
Миризмите на пазарите в Близкия изток. Шафран, подправки, тежки стоки и дори метали. Глъчката, която - не се смейте - може да се надуши, защото има свой аромат.
Уханието на цъфнали гардении. Упойващи, силни, от които едновременно ти се завива свят, но не можеш да спреш да искаш още.

3. Венчелистчетата на розата, гладкостта на лалето, твърдостта на камелията, велуреното усещане от цвета на калата...а също и дантелата върху гола плът

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите