|
Тема |
мммм [re: Eva B.] |
|
Автор | П. (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.03.08 14:05 |
|
|
и ти като Талес) дано мине бързо.
за мен самотата не е позитивно усещане като дефиниция.
сама-да, и то не винаги. но самотна, както казваш ти, мога да съм сред много хора.
според мен, за да създава един човек добро настроение, впечатление и т.н, трябва да е в хармония със себе си, да умее да бъде сам със себе си. тогава и на другите ще им е хубаво с него. защото аз съм на принципа, че когато не съм ок, никой не е длъжен да ме търпи. може би майка ми, но тя е далече и гледам да не я натоварвам.
Обичам да съм с човека, когото обичам. (Две "обичам" в едно изречение) А ако той ме обича и разбира, поне на 70% от това, което аз знам за себе си, няма да ме задушава, няма да искам да избягам, ще мога да бъда сама, за да се "изследвам" или наслаждавам на "моя си" миг и така.
Не съм расла в самота, в някакъв индивуализъм, може би.
Все пак предпочитам с хора.
|
| |
|
|
|