-Аз търся приятели.Какво значи "да опитомяваш"?
-То е нещо отдавна забравено. То значи "да се свържеш с другите"
-Да се свържеш с другите ли?
-Разбира се -каза лисицата.-За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца.И не си ми потребен.А и аз също тъй не съм ти потребна.За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици.Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг.За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена в света....
--Започвам да разбирам-каза малкият принц- Има едно цветче...мисля, че то ме е опитомило.
..........................................................................................................................
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
-Ах!...Аз ще плача.
-Ти си виновна-каза малкият принц, -аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя....
-Разбира се- каза лисицата.
-Но ще плачеш!-каза малкият принц.
-Разбира се -каза лисицата.
-Но тогаз ти не печелиш нищо!
-Печеля-каза лисицата и добави
-Иди да видиш отново розирте.Ти ще разбереш че твоята е единствена в света.Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
-Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо-каза им той.-Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица.Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
Розите се почувстваха много смутени.
-Вие сте хубави, но празни-каза им малкият принц.-За вас не може да се умре.Разбира се, някой обикновен минувач ще си помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голяма значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставил под стъклен похлупак.Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо в/у нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пепетуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвалиили дори понякога да мълчи.Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата.
-Сбогом.....- каза той.
-Сбогом -каза лисицата. Ето моята нтайна.Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
-Най-същественото е невидимо за очите-повтори малкият принц, за да го запомни.
-Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
-Моята роза ми е ценна поради загъбеното време....-рече малкият принц, за да го запомни.
-Хората са забравили тази истина- каза лисицата.- Но ти не трябва да я забравяш.Ти оставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза....
-Аз сум отговорен за моята роза....-повтори малкият принц, за да го запомни.

...и липсата на отговор е вид отговор.