|
|
| Тема |
 За любовта, щастието и семейството |
|
| Автор | Kary (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 22.02.08 12:08 |
|
|
|
Привет на всички в този форум!
Сега ще ви разкажа накратко една история. Искам да ми кажете какво мислите и дали е възможно да се постигне пълно щастие в описаната ситуация.
"Имало едно време едно момиче. През първите си години живяло щастливо докато един ден родителете му се развели. И така останало без истинско семейство забравено от родителите си, които всеки живял свой живот. Минали години момичето си живяло все така самотно-имало приятели, но те не можели да компенсират тъгата в душата й. Един ден в живота й се появило едно момче- не толкова красиво, но симпатично и интелигентно. Двамата станали истински приятели. Той винаги бил до нея в тежки моменти. За съжаление момичето не било готово за връзка. Той пак бил до нея.
В един момент момичето се осъзнало и разбрало, че това е човекът! Но както винаги става - поредната гавра на съдбата. В живота на момчето се случила семейна трагедия-починала майка му. То се отдръпнало от момичето и не я допускал вече до себе си. Така за момент двамата се очуждили. Но след време той отново я потърсил. Приятелството им се възродило, но само приятелство. Докато един ден той не заминал в чужбина. Помолил я да тръгне с него, но тя отказала заради страха си от новото и непознатото. Той заминал без да й остави координати. Така двамата се разделили.
Минали години...момичето се влюбило в друг. В начолото всичко било добре. Зародили се една истинска романтична връзка. Момичето вече истинска жена се чувствала прекрасно с този човек докато .... не се запозна със семейството му - абсолютни чешити. Родителите й лицемеряли, но се чудели как да създават проблеми /най-вече майка му - тя завиждала на тяхното щастие/. Времето минавало, но той не предприемл никакви стъпки, за да бъдат семейство. Чакал времето да събере пари, за да има собствено жилище, където да живеят като семейство. А родителите му можели да помогнат, но не искали естествено - трябвало да се научи да се оправя сам! Момичето вече жена имала временно решение на проблема - да живеят при баба й, където имало достатъчно място. За съжаление той отказал. Това я разочаровало.
Толкова години самота и сега тази агония щяла да продължи незнайно докога. В сърцето й се промъкнало съмнението дали това наистина е човекът.
И като капак на всичко това - онова момче от миналото й, което се бе изгубило без следа в чужбина си бе дошло за малко. При срещата им тя отново се почувствала привлечена от него. Усещала, че й при него е така. Направили си дори втора среща естествено без нищо да се случи между тях. При тези срещи се почувствала толкова щастлива, че не искала той да си тръгне повече. За съжаление той отново си тръгнал. Този път й оставил координати и си пишели от време на време. Но по никакъв начин не подсказвал дали все още я обича и иска да бъде с нея. Това я съсипало.
Тя разбрала, че още го обича т.е. обича го по-силно от настоящия си приятел.
Всъщност колкото и странно да звучи тя все пак имала чувства и към настоящото си гадже. Интуицията й подсказвала, че може да има щастливо семейство с него.
Но това изчакване от негова страна я съсипвало. Тя вече нямала търпение да има мъж до когото да се събужда сутрин, с когото да вечеря и да си приказва до зори и да има деца и т.н.. Но той явно не бил готов.
Тя се отчаяла. Толкова искала вече да има семейство, с човек, който да я обича и тя да го обича истински, да имат деца.
Пред нея се появила следната дилема:
1. дали да продължи връзката си с досегашния си приятел и да чака незнайно кога да се съберат като семейство;
2. Да го напусне и да потърси онова момче от детството й, което е в чужбина и да иска да се обяснят и да разбере какви са намеренията му спрямо нея и да се надява нещо да се получи между тях.
3. Да напусне приятеля си и да се опита да започне живота си отначало с друг човек въпреки годините отдадени изцяло на досегашния си приятел"
Ето това е историята, в която се преплита желанието за щастие, любов и семейство. Трите неща не се припокриват в тази история. Ако оново момче в чужбина й носи щастие то той не се знае дали би й дал семейство и любов, досегашния й приятел пък и дава любов, но не и семейство, а проблемите от една страна създавани от неговите родители и от друга от самия живот не я карат да се чувства добре, дори на моменти й вгорчават живота и я отчайват.
Затова моля ви споделете мнението си какво според всеки от вас може да се направи в тази ситуация, което да е най-безболезнено.
| |
| |
| 
|
|
