|
|
| Тема |
 ... |
|
| Автор |
reader (с'дух) |
|
| Публикувано | 08.02.08 10:26 |
|
|
|
Без стихове ще мине пак денят,
удавен в неуморно ежедневие.
След миговете, пълни с тишина,
и шумните, разгулни размишления,
ще се завърна.
Ще се завърна тази нощ при теб,
макар че ти не ме очакваш
и пак до рамото ти ще се свия,
до теб на топло ще лежа
и ще те чакам.
Ще чакам да се върнеш у дома.
До мен лежиш, но всъщност си далече.
Не случа ли и тази нощ -
добре.
И следващият ден на теб ще е обречен.
Така изтичат капките живот
във вените на всекидневните миражи.
Ще хващам сутрин пътя вън оттук
а вечер ще мечтая,
да съм твоя.
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
| |
| |
| 
|
|
