|
|
| Тема |
 От това ме е страх |
|
| Автор |
Пъpпъл (дъжд) |
|
| Публикувано | 04.02.08 11:32 |
|
|
|
Един цитат от книга:
Дамата трябва да беше на шейсет-шейсет и пет години.....аз гледах дамата – сама в басейна, потопена до кръста, тя не сваляше очи от младия инструктор по анцуг, който, изправен над нея, й даваше урок по плуване. Вслушвайки се в напътствията му, тя опря ръце на ръба на басейна и започна усърдно да вдишва и издишва. Правеше това сериозно и прилежно....Гледах я, напълно запленен. Бях завладян от сърцераздирателния комизъм на ситуацията (инструкторът също го долавяше и крайчетата на устните му потръпваха), но някой ми каза нещо и отвлече вниманието ми. Малко след това, когато поисках да подновя наблюдението си, урокът беше приключил. Тя вървеше покрай басейна по бански и когато се отдалечи на четири-пет метра от инструктора, се обърна, усмихна се и му махна с ръка. Сърцето ми се сви. Усмивката, жестът бяха на двайсетгодишна жена! Ръката й бе политнала с прелестна лекота. Сякаш ей така, на игра, бе хвърлила на любовника си многоцветен балон. Усмивката и жестът пазеха чара, който лицето и тялото вече не притежаваха. Това бе красотата на жест, удавена в некрасотата на тялото…
Страх ли ви е от "неравномерното" остаряване. Душата на 20 годишен в тялото на възрастен човек. Каква ирония на природата...Или може би е красиво.
Аз мисля, че се плаша-малко.
Думи, думи и нищо повече
| |
| |
| 
|
|
