|
|
| Тема |
 Един човек-ха-ха! |
|
| Автор |
Пъpпъл (дъжд) |
|
| Публикувано | 01.02.08 13:15 |
|
|
|
Тази теза, че имало някъде един човек специално за теб (ама някъде) е доста обезкуражаваща. И по-скоро е пълна глупост с цел да се оправдаят неудачите, избора, който правим и живота, който водим.
Излиза, че аз (примерно) съзнателно (поне 10 години), отдавайки се на либовни томления, съм ги отправяла към "грешните" младежи-еволюирайки или девалвирайки, но все пак търсейки Човека:))
А един ден съм решила-тва е той, изграждаме връзка, раждам деца и си слагам звезда на челото за добре изпълнена мисия. Но! В един момента се прокрадва идеята-ами ако тая мисия не е много добре изпълнена всъщност. А там някъде го има НЕГО, който чака мен, точно мен?
Срещали ли сте вашата половинка по такъв-синхронен начин, че да имате вътрешната увереност това е той/тя-дори да сте се разминали? Тук не говоря за нещастно развилата се връзка, в резултат на което се получава обожествяване;)) Просто онази убеденост за човека, с когото и мълчанието говори.
Има ли го това или е една красива романтична приказка. Хора бол, харесвам си някой и той става Мъжът/Жената с главна буква. Защото всеки има нужда от такъв човек. И си живеем с него кротко и щастливо заглушавайки вътрешното ни "аз", че нещо липсва. Което нещо е липсвало от самото начало.
Един човек за един живот?
Един човек няма как да стигне?
В различните моменти различни хора ни трябват?
Аз имам наблюдения за първото-малко, но евала.
И доста за второто и третото.
Кои са романтиците тук?
И кой може да си затваря очите, когато, нещо му липсва в името на семейство/деца/бит/очакване? Това също не е лесно.
Думи, думи и нищо повече
| |
| |
| 
|
|
