|
Сутрин, като вървя за работа, се "проверявам" внимателно-не ми е студено или ми е студено, спокойна съм/нервна съм, вървя бавно/бързо, нещо ме тормози, имам ищах или нямам за работа, това ще свърша първо/ пие ми се кафе или чай или и двете и накрая се оформя едно комплексно усещане за това как се чуствам и коя съм днес.
Днес, може да е от времето, перманентната ми, дълбоко скрита и непризната депресийка, леко се е задълбочила и си мисля, че съм като Малката Русалка по Андерсеновски-нещо чакам да се случи и се чудя дали да си жертвам опашката.
Вчера бях Лени от "За мишките и хората", исках да дам толкова много, пък щях само да навредя, докато давам.
Миналия петък завиждах на Уил Смит в "I am a legend", седях на една среща два часа, която толкова ми беше писнала, боляха не ушите от дискусии и ми се щеше да се разхождам в един празен град, може и без куче, и никой да не ми говори нищо.
Като кой/какво се чуствате днес?
Да избягаме с сферата на книжките, филмите, песните, романтиката и всичко това, което може и е по-вероятно никога да не ни се случи...
Думи, думи и нищо повечеРедактирано от Пъpпъл на 23.01.08 11:50.
|
Хайде да избягаме!
