|
Тема |
... [re: Hищo] |
|
Автор |
reader (днес съм) |
|
Публикувано | 02.01.08 09:41 |
|
|
На хилядите ми „обичам те”
ти отговаряше с възторг...
Срещу всяка дума,
от устата ми прошепната,
намираше ти своя...
А песните, които пяхме
Заедно?
А стиховете,
поделени между двамата?...
Но разтурихме го – ти и аз –
това, което бе наш храм.
Избрули вятърът руините,
изглади камъка с нежна длан
и пусна да се гонят
самодивите.
Танцуват там, по нашите земи,
краката им пътеките ни
все целуват.
А няма да остане ни следа от онзи свят
и времето накрая
всичко ще погуби...
Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...
|
| |
|
|
|