Навярно винаги ще го обичам и все пак ми се иска да кажа "Не мога повече да те обичам".Не мога повече да те обичам!Не мога да живея във лъжа,във полуистини,които си приличат като две капчици вода.Не мога да съм вече безразличен към времето,изтичащо през мен,да разговарям с тон благоприличен когато съм жестоко разгневен.Не мога!Яроста във мен на кръст душата ми разкъсва и аз умирам и възкръсвам,от всяка болка прероден.Не мога вече да остана тук.От себе си те късам и,изтинал,отивам си,тъй както всеки друг-случаен пътник,през хотела минал.И пак самотен,тръгвам от града и като луд в далечината тичам да търся брод в пресъхнала река:Не мога повече да те обичам!