Разстилам шума топла пред нозете ти,
а корените ми са хватката за теб стоманена.
Ще легна на пътеката пред твоя дом,
съблечена,
ще те примами голотата ми...
Щом стъпиш върху мен,
венец ще свия,
ще изплета гнездо от листи и коприва,
магия ще наричам върху теб,
ще заплета ръцете ти,
защото мисля си, че те обичам.

Не ще отпусна този трап,
капана ще затягам,
от него няма да излезеш скоро,
опиташ ли се пак от мене да избягаш,
ще те намеря
и ще те запра отново.
И ще преливам с клоните си капки обич
директно в изпразнените твои стволове.
Ще пият клетките отровата
и ще се заблуждават,
че най-накрая ти си ме открил.

А всъщност как е?

As I lie here bleeding