|
Tisuciletna kultura.
Братовчедите-хървати имат претенции за такава. Хилядолетна култура. Общо взето антипатични претенции на католическите високомерни събратя.
Ще ви обясня защо почвам оттук: Защото така искам. Асоциации. Макар антипатията да е налице за повечето непокрити претенциозности, хърватите са запазили изключително красивите старославянски имена на месеците в годината.
Месец май е кръстен на едно растение, на български то се нарича бъз, -усмихвам се, защото обвинете ме в национален нихилизъм, но неясно защо старославянския СВИБ(а) е станал у нас БЪЗ:-))
Май на хърватски е свибань./ударено "и"/
Април, в който все още имаме удоволствието да пребиваваме по времевАта скала, е Травань. Ясно защо.
Всички са красиви, вижте ги в УЕБ-а. Октомври, моят втори любим месец след май/иска ли някой за гъби с мен, затова обичам май/, се нарича Листопад.:-))) Елементарно, Уотсън. Септември- Руян/ Руйни/. Най-гадния и мъглив месец, Ноември е поетичен Студени/ударение на "у"/. Ех, добре, едно намигване към нашите приказки и полузабравени славянски хубави и поетично-помпозни думички: Януари е...Сийечань:-))) Сечко, сечко...
Пуснал съм си мисълта, след малко темата ще стане по-тъжна, но въпреки това ще е хубавка...тааа.
Отидох и на якобинските наименования на месеците. Знаете, якобинците- историческите романтици, обречени на неуспех поради радикалността си, както и самата човешка природа, обичаща спокойствието и рядко, в много специални случаи изпадаща в революционно пиянство.
Често сравнявам състоянието на личността си, начина, по който "управлението" и взема едно или друго моментно или по-дълготрайно решение, с една изпълнителна власт.
Както и аз, така и повечето от вас, почти винаги са управлявани от, общо взето, благосклонно мнозинство центристи, с лек уклон в една или друга посока. Всичко е спокойно, понякога се вземат непопулярни решения, понякога има малко корупция- удоволствието корумпира рациото и ни кара да вземем едно или друго не толкова правилно решение.
Оттук ще говоря само за себе си, тъй като се познавам сравнително добре.
Рядко, много рядко, по една или друга причина, "правителството" попада в ръцете на романтици, авантюристи, или комунисти. Клерикали, понякога, крайно десни, много рядко или талибани.
Колкото по-одъртявам, толкова по-гъвкав/ще ми се да вярвам/ е мозъчният ми изпълнителен екип.
Романтици-алтруистични/уж/ комунисти, или по-хубавите-старите якобинци влизат във временни коалиции с някоя част от "блатото" и в началото тихомълком, а впоследствие открито и нагло обсебват "властта".
Обикновено свършва зле.
Пролетта е прекрасна, а ако и се случи някое по-силно слънце фракцията на романтиците взема цялата власт. Уж разумни, уж идеалисти. Уж добре и достоверно звучащи. Организират, планират.
Робеспиер весело и припряно реже главите на излишната "назадничава" пасмина, убеден е, че всичко е истинско, слънцето ще стои високо в зенита и дните ще са дълги.
Мирише на зелено, на първата окосена трева, на бъзов цвят дори още преди да дойде Свиб.
Май.
Ентусиазъм, готовност за леене на кръв, щом е в името на идеалното бъдеще.
Но в един момент, едно горещо утро на термичния месец, някоя прекрасна, сексапилна Шарлот-Корде убива, отново със съвсем идеалистични и благородни мотиви Марат, докато блажено си седи във ваната.
Реакцията се излива в един миг на улиците, блатото залива отведнъж перчемлиите-идеалисти, макар и невероятно мотивирани и вярващи, защитниците на романтичния нов порядък са шепа люде.
Романтичния берсерк се съпротивлява до последно.
Той е усмихнат в обречеността си, обграден в крепостта си, най-вътрешната крепост, той воюва със сивите си демони. Силата му е благословена от старите богове на лозята, тихите Тилилейски вековни гори, бавните вечни реки и непримиримостта. Непримиримостта на Природата, динамичната и част, желаеща яркия спомен за по-силното с една трета слънце на Средното Време, на Мезозоя, да се завърне.
Блестящият му поглед е зелен, сардоничен и усмихнат, с волевата брадичка и ехидното лице, знаещ, че е обречен, той не се защитава: Той не отблъсква с обречена упоритост атаките на сивотата, а играе сексуален танц. Старите богове, макар силни, са смазани от яловото Копеленце на Праведността и импотентните му ученици и вярата им в Божието царство.
Финтовете му са сякаш безкрайни, съпротивата му- изящество от непримиримост, демонична, сардонична...Той е гъвкав, енергичен, жизнен...дори в смъртта си.
Защото въртейки в полусексуален транс хвърлящия изумрудени отблясъци меч, усмихвайки се с умореното лице на натрупалия мъдростта на столетник мъж на средна възраст, той вече е мъртъв. Ала докато очите му горят със собствена ирационална светлина, той се съпротивлява с непонятна ярост, завлича след себе си в Небитието десетки и десетки сиви топки обикновеност.
Накрая, ослепен, той се разпада на светлинен тороид, който със скоростта на мисълта разбива пълчищата на атакуващите го на сив прах.
След него не остава нищо, освен може би въображаем спомен за зелено сияние, видяно само с периферното зрение, загатнато-резедавото на небето в топъл есенен следобед малко над хоризонта.
И защо, какъв е смисълът, какво остава след последния романтик?? Струва ли си?
На трона отново идат тлъстите директори на Бара, при които, казват, се живеело страхотно, всичко било сигурно, като че главата ти остава на раменете ти, че онези пламенни идиоти, искащи да променят света сега и веднага! са вече под земята или далеч в чуждите царства на забравените мечти...
И все пак, и все пак..! Колцина от вас помнят от уроците по история Марат и Робеспиер и колцина- мазните директори на вече успокоената държава?
Имах няколко изказвания в тоя смисъл, явно съм започнал безнадеждно да одъртявам, за да предпочета отново притихналото блато пред Жерминал и Термидор. Да предпочета Април пред Тревния, Август пред Коловоз или Януари пред Сечко.
Искам си движението, искам си слънцето високо, поне в главата ми никой не може да отнеме това!
Дали Липния ще бъде хубав? Някои му казват Юни...
Редактирано от Kиpo на 28.04.07 09:17.
|
Робеспиер и романтикът
