|
|
| Тема |
 Преливане |
|
| Автор |
O3O3O7 (непознат
) |
|
| Публикувано | 20.02.07 20:45 |
|
|
|
Ще сгъна в пръстите си
като мъничка картонена кутия
осиротялата колибка на моята душа.
Не ще я нараня,
отдавна си отиде тя,
за да те търси по света!
Презряла своя малък дом,
поръсен от творящи дъждове,
тя не издаде нито стон-
по твойте стъпчици пое.
Сега я няма – мен ме няма също,
оттърсих се от всяка топлина,
не търся празната си къща,
разтворих се във твоята душа – луна.
А можех всичко друго да открия в теб,
да те измисля цялостно на глас,
но като кръв, преляла във сърцето ми
поех единствено безсмъртното ти Аз!
Пътеките са спрели да се връщат
в полуусетени, фалшиви домове
и се стопиха корени прекършени,
във свят съдбовно слънцето приел.
А малката картонена кутия,
запали моята напукана ръка,
и няма ме – не мога да се скрия,
не съществувам вън от твоята душа.
| |
| |
| 
|
|
