|
Текста е уникален-обчам да слушам тази песен-и още една две-на същата...по стечение на обстоятелствата-никога не съм предполагал,че ще го правя-но е факт!-както и да е-и на мен ми въздейства страхотно
помествам ти го целия....както и още един.,..да видя какво ще кажещ за него=надявам се ще намирам подобни приятни теми и за вбъдеще-Благодаря
Този свят е за най-умните
това е пътят за някой по-храбри,
а моето сърце е пиле, трепери от страх когато гърми
нежно е като свила на пътя .
А сърцето ми е пиле, накиснато, жълто и малко
дето край орела веднъж е заспало.
Не че не се е случвало,
не че няма да се случи на никой,
но аз с всеки отивах много далеч.
Но не стигаш до никъде когато те пречупят и ти срутят всичко,
лети нататък сам, долу не поглеждай даже!
Сълзите ми към теб текат
сълзите ми към теб текат
сълзите ми текат нагоре.
Този свят е за някой по-важни
това е пътят за по-силните,
а моето сърце е пиле, трепери от страх когато гърми
нежно е като свила на пътя .
А сърцето ми е пиле, накиснато, жълто и малко
дето край орела веднъж е заспало.
Красив гръме мой
Беше моята невинност и грях,
моето вълнение.
На устните от сълзите - кървава следа
остава винаги когато те няма.
Безпокои ме и ме подлудява мисълта,
дали си отиваш или оставаш тук
сега всичко
помежду ни е
само щеш – не щеш (Всичко е насила).
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Беше моята опора и спад,
беше името, което
съм крещяла, когато целия свят
забравяше за мен.
Безпокои ме и ме подлудява мисълта,
дали си отиваш или оставаш тук
сега всичко
помежду ни е
само щеш – не щеш (Всичко е насила).
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
Хайде развълнувай морето,
развълнувай всичко в мен
а аз и ти като два водовъртежа,
които се въртят в същата пяна,
която ги тегли надолу към дъното.
А спомняш ли си красив гръме мой,
някога под нас земята се напукваше,
сърцата ни биеха като едно,
кажи къде сгрешихме?
Спомняш ли си красив гръме мой,
когато пиех дъждовни капки от раменете ти?
Все още съм твоята мълния,
огъня твой,
изгърми още веднъж гръме мой.
|
Re: Коментрайте това.... [re: KingMidas]
