Човек,когато се връща към спомените си,изживяни с дългогодишен любим,с който е било по-различно и истинско,и когато моментът на превъзмогването все още не е минал,да,остават хубавите спомени.Понякога си задаваш въпроси,дали наистина е било толкова непоправимо,сравняваш актуалния с него,намираш си причини,за да мислиш за него...по-добре добри спомени,отколкото лоши рани-човек сам си прави избора,кое да остане в съзнанието му!!!