Любовта я загубих наскоро... още няма дори и две седмици откакто всичко се сгромоляса, сигурно е рано да говоря за тези неща. Но нещо в мен, някакъв глас или интуиция ми шепне, че няма да я забравя. Може би нищо не е вечно, може да срещна по-добри, по-красиви любови, но тази, първата винаги ще живее в мен, каквото и да се случи. С него за първи път от много време се почувствах жива, измъкнах се от калта на сивото ежедневие и полетях. Беше кратко... ала дори последвалата дива болка не може да го заглуши.
С времето Скандалът ще отшумее... И все пак, знам ли, бъдещето е пред мен, много неща още има да ми се случат... За всеки е различно, защото всяка любов е уникална :)
Но няма полза от това да пазя твърде дълго гнева и болката. Ще ги излея... и продължи нататък.

Have you ever needed someone so bad?
Have you ever wanted someone that you just couldn't have?