|
Това се случи тогава. Имам предвид тогава, когато. Сигурно помниш. Мисля, че бе вдругиден. Да, значи съвсем скоро. Теб те наричаха Дейзи, а него Дари. Всъщност вие сами така се наричахте, защото други там нямаше.
Живеехте в голямата гора. Той понякога и казваше рошавата гора, но ти твърдеше, че рошав може да бъде само той и с това спорът ви приключваше. Ти живееше в единия край на гората, а той в другия. Понякога си пращахте писма по вашия приятел - дебелия гълъб, но това не се случваше по-често от много рядко.
Но за това пък Дари отваряше писмата ти много внимателно, и когато те откриеше в тях се радваше особено странно. Всъщност, нямаше нищо странно, вие просто може би се обичахте, но никой от вас не знаеше това поотделно.
Затова Дари реши да ти го каже. Просто така, дойде и ти се усмихна. Ти също се усмихна, но Дари не видя това. Той видя само как се прибираш в своята къщичка да оставиш сухите листата, които беше събрала, и когато излезна отново, той вече си беше отишъл. Добре, че носът му беше чип, и никой не забеляза колко много го беше увесил.
Когато се прибра в своята къщичка Дари седна пред своя огън, и каза сякаш на себе си - "Ако и тя ме обича, ще дойде и ще ми го каже" - и една сълза се спусна по бузата му, но това беше случайно.
В същото време ти стоеше пред своя огън, в своята къщичка, в своята част на гората и си мислеше, колко е хубаво когато някой те обича, и дали този някой ще дойде пак.
Стояхте и се надявахте.
Просто чакахте.
Ще почакам и аз със вас, но ако приказката свърши?
Did I punish you for dreaming?
Did I break your heart and leave you crying?
..
|
Сънувана приказка..
