|
|
| Тема |
 "Днес отново полудях.." |
|
| Автор |
scissors (Edward) |
|
| Публикувано | 12.05.06 14:43 |
|
|
|
Да се върнеш в миналото. Да се върнеш не като мисли, не като спомени. Да го усетиш така, сякаш до сега всичко е било сън. Сякаш се събуждаш и виждаш, че е било само сън. Че отново си в реалността. В онази реалност, от която се опита да избягаш в съня си. Един поглед. Пак си там. В безвремието. Където нищо не те интересува. Нищо. Единственото нещо което искаш е душата ти да умре по-бързо. Да убие всяко чувство с теб. Всяка мисъл. Да спреш да чакаш. Да спреш да се надяваш. Да умреш.
Нали можеш само да се връщаш в спомените..”чакам те, за да намерим нов канал..”. Не да ги изживяваш отново.. “ти не дойде..”,”като за последно..”. Нали не може да паднеш на пода от безсилие.. “далеч от теб или навеки с тебе..”, от спомени.. “добър вечер моя обич несбъдната..”. Те не са тук. Там.. те са там.. където теб те няма. Където съм само аз, с любовта си.. двете най-самотни неща на този свят. И всяко се опитва да убие другото. И всяко подхранва другото, за да живеят по-дълго. Не! Не съм там! Тук съм, и съм щастлива. Щастлива с теб. За какво ми е този спомен? За да зная какво е без теб? Зная. Зная. Но също така зная, какво е да съм с теб. Зная какво е да се сбъднат желанията. Зная какво е най-хубавото нещо.
За какво ми е този спомен.. толкова жив?
Ако вярваш в любовта от пръв поглед, не затваряй очи.
| |
| |
| 
|
|
