Спри времето!
Нека няма минало и бъдеще.
Нека да останем в този миг.
Затвори вратата,
там зад нея тръгват много пътища.
Няма ти да чуеш моя вик...
Защо не ме прегърнеш?
Погледни в очите ми:
не виждаш ли сред сълзите- страхът,
че си тръгваш! Вече няма да е същото:

P.S. : Писала съм го преди време... Но копнежа е същия... В началото бях съгласна да е мой само за миг... само за този миг... Но уви... защо сега го искам все по - силно? ЗАЩО?......... ЗАЩО?...................
Щом излезем,
всеки ще поеме своя път.