|
|
| Тема |
 Стопи се в небето ... |
|
| Автор | Дapeнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 23.03.06 17:32 |
|
|
|
Кацна ... сияйна, искрящо бяла, някак неестествено чиста за центъра на града. Огледа се, изви гушката си нагоре и изгугука. Сякаш искаше всички да я видят и да покаже на света цялата си прелест. Зарязах работата ... такова съвършенство, такава бисерна белота кацнала на прозореца ми. Светеше като купчинка неразтопен сняг, огряна от пролетното слънце.
После кацна и той. Донесе смут и шум. Гладките й подредени пера се разпиляха. Потрепери ... Полека всичко утихна, но само за да започне отново ... прекрасно беше – животоутвърждаващ любовен танц – борба и ласки сляти в едно. Ритъмът на танца следваше порива им. Дивото премина в гальовно притискане... гушките им се допряха и се засукаха неестествено, за да завършат със страстно впити една в друга човки. Гукане изпълни стаята ми.
Чух го! Зловещ, покъртителен, разцепващ като с нож въздуха клаксон на кола.
Сякаш за да възразят по своему за прекъснатия им любовен танц ... вдигнаха ужасен шум с крилата си. Всичко свърши за секунда. Отлетяха ... той не я последва. Изпратих я с очи – миничка и беличка. Стопи се в небето ... отнесла частица от сърцето ми ...
| |
| |
| 
|
|
