|
Здравей,
отдавна ми се иска да напиша едно писмо в бутилка.
Обаче някак си не е лесно, все нещо ми пречи. Първо трябва да открия съвършената стъклена бутилка, после да намеря подходящата коркова тапа, накрая да залея гърлото и тапата с истински восък, да се кача на влака чак до Варна и там да чакам отлива, като прегърбен гарван на мокрия пясък.
Едва ли някога ще отида във Варна.
А и ме е страх - навремето някакви момчета бяха изловили едно писмо в бутилка и го бяха публикували в "Лична Драма". Ужас.
Дори не знам какво да споделя, навремето все ги споделях едни такива романтични неща, като гъбки-мухоморки - красиви за околните, за мен - жива отрова. Един ден се събудих не романтична, а прагматична. Оттогава - все така.
Толкова се насилвах да не обичам, накрая се получи от само себе си. След 5 години.
А! Сетих се, какво исках да споделя. Излишна съм. Излишна, обезценена вещ. Разкъсана книга с разпилени страници, с мазни отпечатъци от пръсти между редовете, с прокъсани корици и неизвестен автор. Складирана съм някъде до "История на БКП" и "Речник на политическия агитатор", между двата тома на "Капитала". Толкова съм излишна, че дори не си спомням кога не съм била излишна. Ако се напъна още малко, дори майка ми ще забрави, че ме е родила. Излишна съм като метла до прахосмукачка, като тротинетка до Харли Дейвидсън, като уиски Савой до Тъламор Дю, като локва до минерален извор, като чалгаджийка до Мария Калас, като детски пясъчник в пустиня. Схвана ли колко съм излишна? А за самота не ще говоря, защото няма, на никой език не са измислили такава дума, такива изречения, които да изразят бездната на бездната, дупката в дупката, пустинята на пустинята, най-дълбокото, мрачно и мизерно място, към което цял живот доброволно си се стремил, без да знаеш защо.
Яд ме е, че ми е толкова беден речника.
Иначе бих написала писмо в бутилка.
|
писмо в бутилка
