|
|
| Тема |
 Жената. Ода. |
|
| Автор |
Hищo (пълно) |
|
| Публикувано | 20.12.05 00:15 |
|
|
|
Винаги съм искал да напиша нещо за нея. За нея. Срещали ли сте я? Как изглежда? Аз не мога да живея без нея. Опитах се да я претворя в делниците си. В самотните си нощи. В празниците. Често се субуждам нощем с мисълта, че тя е до мен. Обичам я. Винаги съм я обичал. Но никога не съм имал смелостта да си призная чувствата.
Сега тя е някъде тук. Обича някой друг. Целува някой друг.
Кораби надуват платна и тръгват за накъде. И всичко е любов. Единствената, неповторимата, истинската, нещастно-щастливата Любов!
Царства умират. Империи се раждат.Но тя, неуловимата непривичната, неочакваната и несекваща Любов остава.
Стаята е пълна с мълчание. И самота. Turn The Lights Down, baybe. Чакам те. Винаги съм те чакал. Навсякъде. A-HA са гении.
Никога не мечтая. Живея, но понякога, само понякога си мисля какво ли е да мечтаеш! Има ли други светове? Често през маската на всекидневието виждам други светове. Виждам трева. Всичко е трева. И всичко живо е трева. Има слънце и мечтите приличат на балони.
Но това не съществува, понеже аз не мечтая наистина. Само понякога. Това е само спомен. Ако доживея да напиша нещо, ще го озаглавя спомени от никъде. И никога няма да си спомням какво е щастието.
Морето е сиво. Сиви са и заливите. И последните кораби отплаваха.
И този живот няма, никога вече няма да се повтори. Никога никъде. Това е последното причастие на възторга.
А генерала е сам в своя лабиринт.
| |
| |
| 
|
|
